Дъждът ме гали – като влюбен шепот.
Разказва за далечни небеса.
Събирам капчици и пълня шепи.
Отпивам глътка – чувам ти гласа...

Това е също близост. И докосване.
Но натежава в мен – като тъга.
Навън ръми. А в мен валят въпроси.
В един въпрос се сбират: Докога?!

Честито благовещение! И да се появят отговори като блага вест! :)

Честит да е и на теб този свят християнски празник!
Светло и ведро да ти е! :)

Отново красива любовна миниатюра!...

Радвам се, че редовно ме четеш.
До нови срещи! :)