Въведох те във моя мрачен свят –
с надеждата да го обагриш цветно.
Но както семената зиме спят
и чакат да се вдигнат снеговете,
така и ти – с търпение и такт,
ми даде време да се доразкрия –
да видиш вътре в мене онзи ад,
във който съм потънала до шия...

Обърканите мои сетива
не те дариха със любов и нежност.
И станах дваж по-тъжна от това,
че нито съм светица, нито грешница.

Отиде си. И всичко ме боли.
Но нямам сили даже да заплача.
В душата ми отровен дъжд  вали
и бавно-бавно я превръща в блато

Хубаво е, Ели...тъжно, но хубаво!
А иначе... за тези, които са си отишли не трябва да се тъгува, нито да се затъва в блато! Остават тези, които трябва, които искат и обичат истински!
Прегръдка и подкрепа от мен!

Благодаря за съпричастието.
Светло и пролетно да ти е! :)))

Случват се и отровни дъждове... Безотровни дни!... :)