Отдавна си отиде любовта.
Във стаята – със спуснати пердета,
самотници, загърбили света,
търпят се. Само заради...детето.

Мълчат или в истерия крещят.
Тогава вижда даже и небето
как двамата взаимно се рушат.
Но пак живеят . Заради детето.

А то - фиданка крехка в сенчест дол,
забрави вече и да се усмихва.
И аз се питам: "Господи, защо
със време още не се разделиха?"

Офффф....хвана ме за гърлото! Лично аз винаги съм смятала, че за детето е по-добре разделени родители, отколкото мразещи се родители!
Хубава седмица!

Изключително умение с два-три щриха само да обрисуваш - драматично, силно въздействащо - неразрешим човешки проблем. Поздравления ,Ели!

трогнахте ме с милото си присъствие.
Благодаря за подкрепата.

Слънчево да ви е в душите! :)

В съвремието немалко съпрузи се разделят, въпреки детето... Сигурно за тях така е по-добре, но за детето - едва ли...

Но скандали и крясъци в семейството едва ли биха радвали някое дете...
Благодаря, че се отби.

ТРОГАТЕЛНО И ИСТИНСКО

Този стих, заедно с още 4 други, е публикуван в "Уикенд" - 24.02.2016.
Това са моите малки победи и радости...

Поздрав и усмивки:))))

и истинско. Утеха за разведени и материал за размисъл за 'двойките'..
Прегръдка.

Малко късно видях коментара ти.
Честит Национален празник!