Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.

Загребвам пясък.  Ронят се, блестят
стотици песъчинки, всяка  – спомен.
И всички те към теб бележат път –
реален уж, а вече невъзможен.

Нощта захвърля сънени звезди
в морето (като сребърни монети) –
над моите удавени мечти
с лъжовните отблясъци да светят.

Тъжно, но красиво стихо!...

Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.

Тъжно..но много хубаво!
Пожелавам ти да има птича песен и стъпки навсякъде около теб, а хорската топлина да те грее като зимен огън!

Красиво! Благодаря ти, Ели!

Вашето присъствие и топлите, искрени думи, са ми награда.
Благодаря ви!

Успешни и споделени идни дни! :)

Очите ми те търсят жадно,
неволно името ти шепнат устните.
По лунната пътека на ръце те нося
и още парят целувките ти по вълните.

Сърцето ми е твое, пълно с любов,
душата ми и тя за теб тъгува.
Като лавина нараства моя зов
и чувствам, че без теб не мога.
***
Красив и нежен стих,
с много обич и навяващ тъга!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Много си мил и нежен.
Пожелавам ти влюбени дни и лично щастие!

Прекрасна метафора.. Зимен плаж..

"Нощта захвърля сънени звезди
в морето (като сребърни монети) –
над моите удавени мечти
с лъжовните отблясъци да светят."

Много силно!

Благодаря за топлото присъствие и затива, че хареса финала.