(По "И ароматът на червени рози", Ringo)

Театърът го чакаше тържествено -
той щеше да празнува юбилей.
Лицето му излъчваше блаженство,
но мислите му бягаха далеч:

едничкият му син - шофьор в Родопите,
би трябвало да бъде вече тук.
Със нерви, като тънки струни опнати,
той влезе в залата - различен, друг.

Последваха честитки, поздравления...
Сърцето му потрепна от възторг.
И тръгна -- за последно представление,
В гримьорната да се приготви той..

Звънецът го зовеше - беше време,
актьорът тръгна - сякаш към върха.
Поспря за малко - дъх да си поеме.
Тревожен шепот му отне дъха.

Заслуша се, разбра - за него беше:
синът катастрофирал. Пропаст. Смърт...
 И повече не чу. За миг се свлече -
като отсечен стогодишен дъб.

Но залата го чакаше, шумеше.
Нали за тях играл бе цял живот?
Една невидима стена делеше
реалността - на зло и на добро.

Кошмарен миг! Разполовен отвътре.
Разкъсваха го дълг и тъмна скръб.
Пристъпи, спря, опита да се върне...
Успя - на болката обърна гръб.

И не на себе си, игра блестящо.
Последна роля и последен час.
И никой не видя, не чу, когато
го стигна във гримьорната смъртта.

Във вазата букет червени рози
излъчваха вълшебен аромат.
На стола  -Той, във непривична  поза,
в ръка държеше снимка на сина.

Ето разказа:

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=183216

силни затрогващи и разтърсващи душата емоции си пресъздала мила Ели!Поздравявам те искрено за таланта и вдъхновението !Благодаря ти!

най-точното определение за човешка същност, разкъсвана само в един миг от божията искра отвътре и земното притегляне. Вълнуващо и силно.

Поздрав за силното стихо!...

Благодаря за дълбокото вникване в драмата на ситуацията;
за спонтанните и искрени думи; за това, че одобрихте моя опит да предам в стихотворна форма един вълнуващ разказ за човешката обич, воля и сила на духа...

Успешни дни ви пожелавам!

Живота на артиста, докосната душа,
вълнения, спектакъл, жадуващи очи.
Но зла съдба с голяма скръб го среща,
сърцето му се свива,
душата му се мята, безпомощно мълчи.

Но пак намира сили, изправя се,
блестящо изиграна роля, макар че го боли.
***
Много силен и образен стих, с хубави рими и ритъм!
Майсторски предадени чувства, болка и душата на артиста!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Радвам се, че си тук.
Благодаря за добрите думи, но заслугата в изцяло на автора - аз само смених формата.
До нови срещи! :)