(По разказ на Кети Рашева -- Katriona)

Тя беше здраво, хубаво дете...
Но я постигна лоша орисия:
когато влезе в своя пубертет,
получи болестта шизофрения.

Изгуби говор и самоконтрол.
В семейството изчезна всяка радост.
Бащата се тешеше с алкохол,
сестичката посегна към цигарите.

Едничка само майчицата клета
безмълвна тичаше насам-натам --
с надежда да помогне на детето.
(А всъщност удар нов ги сполетя.)

Веднъж изведе болната на двора ,
завърза я за дюлята -- за сигурност.
Дордето свърши нещо във обора,
тя бе изчезнала. Необяснимо!

Със писъка си селото събра
и хукнаха на групи да я търсят.
Намериха я късно вечерта --
пребита и в канавката захвърлена.

Разбра се после, че е изнасилена.
Разпитаха я, не можа да каже.
Мълвеше само думички безсмислени.
Престъпникът остана ненаказан.

Но не задълго. Тръгна инкасатор
по домовете - таксите да взема
за електричеството. И когато
се шмугна в двора, болната пак беше

изведена на въздух. Разпозна го
и кресна страшно: "Тока, жъти буки!"
В миг майката изскочи. С изненада
очите й се спряха на обувките --

те бяха жълти. Тя разбра веднага...
И без да вика, без да се замисли,
със всички сили почна да налага
по темето на мръсния насилник.

Съседите се втурнаха вбесени,
заудряха с  юмруци и ритници.
Полицията бързо го отведе.
А майката зави. Като вълчица.

Разказът "Жълтите обувки на Тока" е използван с разрешението на авторката, за което благодаря!

МНОГО ЕМОЦИОНАЛНО !
ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ !

Да вярваме в справедливостта, макар че понякога тя доста закъснява...
Благодаря, че спря под стиха ми!

Трагичен случай...

Тук един бивш полицай блудтвал неколкократно с парализирана 70-годишна жена.
Доживотен затвор получи.