Жадувам нещо ново, непознато -
без име и без форма. Без лице...
Дошло от краищата на Земята
или родено в моето сърце.

Да ме преброди и да ме разпъне;
да ме разкъса, да ме заболи;
да ме засее със бодли и тръни,
с отровни дъждове да ме вали...

И да поникна коренно различна.
Да ме залюбят злите ветрове -
с най-лудото, безмилостно обичане,
отречено от всички богове.

Поздравления! Чудесен стих!!!
Б.

Поздрави!...

Явно, допада повече на мъжете... :)