Сега за теб съм Слънце и Луна.
(Доскоро бях невзрачно полско цвете.)
Белязана със вечната вина,
във моя плен те грабнах неусетно.

В очите ми нощуват две звезди,
за да те чакам и в съня си будна.
Към твоя светъл храм ме поведи -
в живота си не искам друго чудо.

Преминахме през свят от самота -
посяхме в него спомени красиви.
Заченахме в пустиня любовта -
да бъде като кактус издържлива.

Последният стих звучи иронично.

Замислих се, Инжир.

Промени го. Не върви.

Дай вариант, ако можеш. :))