Жарава тлее в този тъмен поглед -
желание, копнеж, стаена страст.
И сигурност. И покоряващ порив.
И някаква неземна доброта...

Разнищва ме без думи, без въпроси.
С една неумолима мъжка власт.
Какво ли още този поглед носи? -
Не смея даже да гадая аз.

Така ще ме преследва. Отдалече.
Дордето стигна някой кръстопът,
когато ще е невъзможно вече
да го усещам със душа и плът.

Мила Ели, не знам какъв е механизмът ти на писане - дали преживяваш лично всичко това, за което пишеш, или като доста познати автори се дистанцираш по формулата "моята лирическа героиня"….Не съм си задавала никога този въпрос. Всичко, за което пишеш, звучи толкова лично, толкова истинско – като преживяно - и така резонира в читателя - събужда спомени, възкресява асоциации и чувства! Невероятно усещане за съпричастност! Благодаря ти!

Не знам какво да кажа. :)
В житейски план не е лично реживяно, но във въображението ми - до болка истинско.
Може да е по снимка, по прочетено... влизам в ситуацията и съпреживявам, превъплъщавам се в съответната лирическа.
Иначе как бих могла да имам над хиляда любовни стиха?

Трогната съм, че ме разбираш и се замисляш.
Благодаря ти за съпричастието и за хубавите

Хубаво докосване!... :)

Няма лошо докосване в любовта... :)