Голи са вече дърветата.
Тук-там последни листа
някак случайно просветват,
после полягат в пръстта.

Сляха се багрите в сиво -
с гланца от тънки слани.
Сякаш художник невидим
сръчно пейзажа смени...

Тъй есента си отива -
бавно, несетно дори.
Но до последно красива,
в  тихи пожари гори.

Не на всички паралели
дърветата са оголели... :)

Но в поезията се казва типичното...:))))

Чудничко! :-)

Радвам се да те видя. :)))