Минавам през тебе, Живот.
Не търся пътеките лесни
Падение или възход
затварям във стих или в песен.

Със поглед и стъпка, и вик
отричам, приемам. Оставам.
Пред мене съдбата върви
и моето Аз отстоява.

Не просто минавам. Горя.
Години, години, години...
Да мога да кажа  "Вървях  –
по пътя ми други да минат."

По пътя ти други да минат!...

Но повече минават по любовните стихове. :)))

Амин! Дай, Боже, всекиму...
И да е така, както е отредено. Хареса ми тази твоя равносметка, Елице!
Б.

Благодаря за благословията, Бо!
Да ти се връща само добро! :)

Много харесах, Ели...
Поздрави !