Когато си далече,
си звезда.
Една необяснима гравитация
към тебе ме притегля
и летя -
достигам те
и на дланта ти кацам.

Тогава те усещам само мой -
насищаш и душата, и плътта ми.
Но идват облаци
и луд порой
отнася надалече любовта ми...

И вече знам:
това ми е съдба -
да бъда вечно търсеща и жадна;
да нося като огън любовта,
а щом я срещна,
да оставам хладна.

Елица

Бъди вечна!... :)

Обещавам... :)))

в хубав стих.
Поздрави, Ели !

И като оставаш хладна, вероятно си оставаш сам сама...

самотата ми е вечна спътница. :)

Много често пиша по чужди мотиви. И го отбелязвам...
Благодаря, че хареса!