Постинг
04.07.2015 05:30 -
Самолечение'-
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 986 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2018 23:56
Прочетен: 986 Коментари: 3 Гласове:
15
Последна промяна: 26.04.2018 23:56
Така е трябвало. И по-добре:
с един замах отсече, нарани ме,
а после ме превързваше с години,
но не можа дори кръвта да спреш.
Защото бинтовете бяха слаби -
изкуствени, фалшиви, нестандартни;
ту стегнати, ту силно поразхлабени,
те болката усилваха стократно.
Иди си вече. Стига милосърдие.
Аз раната сама ще излекувам:
ще спра да те мечтая и сънувам...
Макар че във душата ми ще мръкне.
с един замах отсече, нарани ме,
а после ме превързваше с години,
но не можа дори кръвта да спреш.
Защото бинтовете бяха слаби -
изкуствени, фалшиви, нестандартни;
ту стегнати, ту силно поразхлабени,
те болката усилваха стократно.
Иди си вече. Стига милосърдие.
Аз раната сама ще излекувам:
ще спра да те мечтая и сънувам...
Макар че във душата ми ще мръкне.