Отдето минахме със тебе,
оставихме добри следи.
Зад нас цъфтяха слънчогледи,
пред нас се вдигаха мъгли...

Но времето, като със гума,
нехайно всичко заличи.
Сега безпомощна се лутам
и търся. Но не те открих.

Изтрили всичко ветровете -
по пясъци и по треви.
И само споменът открехва
недозаключени врати.

Една надежда оцеляла
се мъчи в мен да изкласи.
Аз още се усещам цяла,
но как си и къде си ти?

Тук съм... Ала ти не ме търси!...
Всичко времето ще заличи...

Поздравления, Елица!!!
Литатру!

Усмихнахте ме. Благодаря ви! :)

може да цъкнеш на "цитирай"... :)

Но, щом съм го прочела, и да изчезне, не е беда...
Честито лято!