Постинг
13.05.2015 06:11 -
Самота 2
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 1141 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2018 00:01
Прочетен: 1141 Коментари: 4 Гласове:
14
Последна промяна: 27.04.2018 00:01
Каква зловеща тишина -
оттука чак до небосвода!
Пустиня, студ и тъмнина...
И сякаш края на живота..
И нито вяра, нито знак,
че утре слънце пак ще има.
В душата ми е пълен мрак,
в сърцето - ледовита зима.
Жестока самота в кръвта!
Едно езиче на камбана
ми носи ехо от света,
във който, всъщност, мен ме няма.
оттука чак до небосвода!
Пустиня, студ и тъмнина...
И сякаш края на живота..
И нито вяра, нито знак,
че утре слънце пак ще има.
В душата ми е пълен мрак,
в сърцето - ледовита зима.
Жестока самота в кръвта!
Едно езиче на камбана
ми носи ехо от света,
във който, всъщност, мен ме няма.
във който, всъщност, мен ме няма..."
Много мрачно изживяване ....но и то ще отмине ...ще изгрее слънцето и надеждата на новия ден!Благодаря Ели!Прегръдки!
цитирайМного мрачно изживяване ....но и то ще отмине ...ще изгрее слънцето и надеждата на новия ден!Благодаря Ели!Прегръдки!
Хубаво философско стихо... "Аз" - "самотата" - "светът"...
цитирайТолкова точно описано! Направо ме прониза. Няма ни и ни има, Ели! И тези състояния са важни, имат смисъл! А твоята чувствителност и точно пресъздаване на състоянията е впечатляваща!
Прегръдка!
цитирайПрегръдка!
Трогната съм от съпричастието ви, сърдечно благодаря.
Тъгата ни провокира към размисли и философски прозрение... Нека пишем и за нея.
Споделени и усмихнати дни ви пожелавам!
Прегръдки! :)))
цитирайТъгата ни провокира към размисли и философски прозрение... Нека пишем и за нея.
Споделени и усмихнати дни ви пожелавам!
Прегръдки! :)))