Каква зловеща тишина -
оттука чак до небосвода!
Пустиня, студ и тъмнина...
И сякаш края на  живота..

И нито вяра, нито знак,
че утре слънце пак ще има.
В душата ми е пълен мрак,
в сърцето - ледовита зима.

Жестока самота в кръвта!
Едно езиче на камбана
ми носи ехо от света,
във който, всъщност, мен ме няма.

във който, всъщност, мен ме няма..."
Много мрачно изживяване ....но и то ще отмине ...ще изгрее слънцето и надеждата на новия ден!Благодаря Ели!Прегръдки!

Хубаво философско стихо... "Аз" - "самотата" - "светът"...

Толкова точно описано! Направо ме прониза. Няма ни и ни има, Ели! И тези състояния са важни, имат смисъл! А твоята чувствителност и точно пресъздаване на състоянията е впечатляваща!
Прегръдка!

Трогната съм от съпричастието ви, сърдечно благодаря.
Тъгата ни провокира към размисли и философски прозрение... Нека пишем и за нея.

Споделени и усмихнати дни ви пожелавам!
Прегръдки! :)))