Светът е като кошер разбушуван -
заплашва ме от четири страни.
Тревожни новини ме атакуват,
изпълват с неизвестност мойте дни.

Светът се гърчи от противоречия,
към ново преустройство се стреми.
От сблъсъка на цели, интереси,
избухват неугасващи войни...

И аз, човекът малък, съм бурмичка –
в месомелачката на моя ден.
Споделям всичките вини. И сричам
молитвата – да бъда опростен.

Познато усещане в студения нехуманен свят, който ни обкръжава и част от който, щем-не щем, сме:
И аз, човекът малък, съм бурмичка –
в месомелачката на моя ден.
Споделям всичките вини. И сричам
молитвата – да бъда опростен.
Бурмичка, чарк от машината за долари /нищо по-различно от времето на Алеко/, една често пренавивана пружина....Благодаря ти за асоциацията! Поздрави, Еличке!

Много стойностен коментар си ми направила.
Да, Алеко казва това в "До Чикаго и назад": "...като чаркове на една машина...а от машината капят долари".

Малкият човек винаги е бил подвластен...

Ведри дни за теб! :)

..но бурмичката е много важна. От нея зависи дали точно тази машина ще работи или не. Горе главата!

Благодаря за оптимизма! :)

Добре е да се споделят вините, отговорностите, позитивите, негативите...

Вече се гордея, че съм бурмичка... :)