Мен зимата без време ме настигна.
Вилнее вятър в моето сърце.
А някъде сега цъфти градина,
под ласките на твоите ръце...

Разпукват макове и теменуги,
изпълват въздуха със аромат.
И всичко е наречено на друга,
за нея тихо сътворяваш свят...

Не плача, не виня и не проклинам.
Съдбата знае как е по-добре.
Една любов е винаги невинна.
Дори когато срива светове.

Красиво, възвишено, благородно чувство, нежно облъхване, мелодичен ритъм - толкова ми е хубаво при тебе, Ели! Прегръдка с "Добро утро" от мене и пожелание за хубава вечер на теб! :))))

Въпреки бурите и тъгата - благородно чувство на разбиране,приемане на живота
с неговите многообразни,понякога болезнени понякога щастливи лица!Въпреки всичко любовта не отпада...!
Поздравления Ели!Хубав ден ти желая!

Въпросът за вината е сложен...

Всяко зло - за добро...

Благодаря за отделеното време, за проникновения прочит, за разбирането и подкрепата.

Да, сложен е въпросът за вината и човек е склонен да я търси в другия.
Но при любовта е по-различно: и да нямаш вина, пак може да те отмине.
И няма смисъл да се бориш и доказваш...
А да уважиш света на Другия, е едно от изискванията на самото чувство "любов".
Това е мъдрост, която те спасява от безсмислени терзания...

Хубави предпразнични дни ви пожелавам, Приятели! :)

Много точно, кратко и до болка истинно! Поздравления!

Драго ми е да видя нов читател на стиховете ми.
Благодаря за красивия прочит!
Поздрави! :

Както срива стари светове, така обаче, изгражда нови такива.
Само отбелязвам този факт, Трън!

Хубаво стихотворение. Влезе в душата ми.

Наздраве за новите светове! :))