Как пролетно ме топлиш с цветни думи!
Душата ми от нежност се разлиства.
И никне там една любов безумна,
която ме тревожи. Но я искам.

За тебе се превръщам на глухарче.
А ти ме разпиляваш със дъха си.
И моето сърце от обич плаче,
а ти сушиш сълзите. Със смеха си.

Любов ли е това? Защо да питам?
Не се покрива всяко чувство с име.
Изгрява ден. И аз към теб политам.
А ти излез. И просто посрещни ме.

Много ми хареса това стихотворение, Tryn!

Толкова е нежно и докосващо. Като миниконцерт за клавесин.
Мисля, че не съществува мъжко сърце, което не би политнало към лирическата,
за да я пресрещне още във въздуха.

Образът на глухарчето, разпилявано от дъха на любимия е като божи дъх
в тъканта на творбата.

Впечатлен съм и най-благородно завидях на този мъж. Дано да е достоен за такава любов!

Често съм казвала, че в моите любовни стихове аз отразявам своя поглед към чувството "Любов", проявено в различни ситуации, които невинаги са житейски преживени от мен.
За доказателство ще цитирам най-новия ми стих, написан като отговор на твоя "Ела", посветен на съпругата ти.

Но първо - твоя!

Ела

раздел: Любовна лирикаавтор: missana


Ела при мен като мечта
недоосмислена и нежна.
На пътищата ми съдба
от истина и неизвестност.

Ела при мен и донеси
онази тъжна светлина,
която във очите ти
сънувам. -

На недокоснати неща.
На блян завинаги погубен.

В отговор

Когато стана твоята мечта -
напълно осъзната и желана,
със птичите ята ще долетя
и, без да ме помолиш, ще остана.

Ще бъда лъч от звездна светлина,
която и в съня те заслепява.
Ще видиш в мен фаталната жена...

Но има много време дотогава.

Нека и другите знаят за тази моя способност - да се превъплъщавам в образа на Лирическата от прочетена поетична творба, и да не ме идентифицират с нея.

Поздрави и благопожелания за успешно публикуване в този хубав Блог, който има най-активните и добронамерени читатели!
Усмивки! :)))

Добро утрро, Ели! Аз също обичам да се превъплъщавам в герои - и не само в поезията, дори в есетата си- интересно е, можеш да изкажеш много повече истини, в които вярваш...Страхотни сте и двамата - и стихотворението на missana, и твоят отговор много ми харесаха. А "Посрещни ме" наистина звучи много нежно и влюбено, няма как да не му повярваш. Голям талант има у тебе, Трънче, да комозираш такива миниатюри: кратко, синтезирано, само с един щрих, със заковаваща поанта - просто бисери са тези твои лирически късчета - поезия и музика са за душата. Благодаря ти! Спорна и богата на хубави емоции седмица ти пожелавам...Прегръдка!

Понякога с притеснение публикувам, защото в повечето случаи се възприема като случило се в момента и лично на мен. А аз просто обичам да покажа любовта във различните й лица и в различните й прояви. Имам стихове за влюбването, за първите трепети, страсти, съмнения, ревност, терзания, раздяла...
И за три живота не бих могла да изживея всичко това в житейски план. Но, за да стане стих, наистина се съпреживява. Както артистите се превъплъщават в различни роли...
Толкова си добра и контактна, Вени! Благодаря ти за искреността и за споделеното.
Дори един човек да те разбира правилно, пак е голям стимул.

Дано само не ви отегча с ежедневните си публикации.

Сега тук минава 21 ч. вечерта, а при вас е 07 и 16, може би.
Пожелавам ти щастлив и вдъхновен ден!
Прегръдки!

Винаги, когато надниквам тук, прочитам нещо толкова стойностно и красиво!
Благодаря ти, мила!

също!Прекрасно,много красиво пресъздадена емоция Ели.Духовна наслада от
преживяването!Поздравления и благодаря!
Хубав и усмихнат ден!

За мен няма по-голяма награда от добрата дума на читателя...
Бъдете обичани! :)

Майсторка си на любовните стихове!...
Вдъхновени дни!...

Ще чакам,
колкото и време да измине.
Звездата си в най-черното небе
изтръгната от бездната
ще диря
и ще се моля
да ми носи теб!

Не, че съм майсторка - просто обичам да пиша за любовта.
Но имам и за Родината, и за Природата, на социални и исторически теми...
Здраве да е, ще ги показвам едно по едно.
Поздрави и усмивки! :)

Ние с теб неволно направихме диалог.
Нямах такова нмерение, но се получи.
Дано не отегчаваме аудиторията...

А стихчето ти е хубаво, но щеше да е още по-, ако не беше това черно небе и пропастта.

Изпращам ти светлинка - за по-ведро настроение :)

Посрещни ме,
като пролетен повей,
докосни ме с нежни ръце.
И с устни ме жадно изпивай,
да замирам до твойто сърце.

Посрещни ме,
както цвете жадува за слънце.
Нека литнат душите
и косите над мен разпилей.
***
Красив и нежен стих, изпълнен с много любов!
Като наниз от бисери!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Любов е. Даже да е закичена с трънен венец.

Поздрави, Елице!