Като звезди изгряват по площадите.
Един след друг се палят и горят.
И пламъци се вият над България.
Управниците само сладко спят.

Объркани посоки и сезони!
Едни поеха пътища навън.
А други се превърнаха в икони...
(Пази, Родино вечния им сън.)

Угаснаха под тежестта на Кръста.
Но кой ли вярно ще ги разбере?

Свещица паля и за тях се кръстя:
Дано Там да им бъде по-добре!

Хубаво е, че си съпричастна, макар и далеч от родината!...

Сигурно отдалече нещата изглеждат дори по-страшни...мои близки, живеещи в чужбина, постоянно ми го повтарят. Поздравления за гражданската позиция, Ели!

Знаеш ли, Трънче, че си написала нещо рядко хубаво. Такава поезия, която да е на гражданска вълна и да е въздействаща, се пише много трудно. Ти си постигнала въздействие. С много премерени думи, крайно лаконично, описваш безпътицата на уловените в капана на родната действителност българи.

"Като звезди изгряват по площадите. Един след друг се палят и горят."

Апокалиптично встъпление, отлично кореспондиращо с поантен финал:

"Свещица паля и за тях се кръстя - да стигнат най-високото небе!"

Фактически ти обособяваш /екстрахираш от текста си/, макар и ненарочно онова, което аз наричам поетично ОКО на текста, имащо винаги характер на фрагментарно и силно стихотворение. Това ОКО сияе като съкровище вътре в тъканта на творбата ти:

"Като звезди изгряват по площадите.
Един след друг се палят и горят.
Свещица паля и за тях се кръстя -
да стигнат най-високото небе!"

Много силна и стойностна поетеса си! Трудно ми е да скрия възхищението си
от твоето високо майсторство.

И да не са българи, пак е болка да научиш как жив човек гори.
До какво оътчаяние трябва да стигнеш, за да направиш това?
Безизходица в живота и пълен душевен мрак!
Дано Бог се смили над България!

Спокойствие и ведро настроение ви пожелавам, Приятели! :)
Поздрави!

и твоята съпричастност , към трагедиите в Родината ни!Дълбока е мъката ни защото
"..Но кой ли вярно ще ги разбере?.."Не се вижда надежда!Мир на душите им!
Много силни стихове Ели!Благодаря!

Благодаря ти , Елице, за гражданската позиция!
Б.

Дано съм успяла да изразя всеобщата болка от тези ужасни явления в България!
Разстоянията не са пречка, когато сърцето е останало там, в Родината!

Но да се надяваме на по-добри бъднини!

Хубав стих, с гражданска позиция,
пропит с голяма болка!
Като екот, като звън на камбана!
Да се завърнат човешките ценности!
Тъжна е твоята песен,
с една надежда за едно светло Небе!
Поздрави, Ели!:)))))))))