Към тебе тръгвам само с благи думи,
но винаги достигам до стена -
невидима, висока, помежду ни.
Разделя ни - ти сам и аз сама.

Защото сме различни като полюси.
Земята цяла между нас стои.
Без отговор са всичките въпроси
и болка във душата ми вали.
Елица Ангелова

Отново чудесно стихо...
Добре е, според мен, да пишеш името си под стиховете - ако някой го копи-пейстне, поне да е заедно с името на автора, както е коректно и редно... А също и да посочваш тагове /виж вляво опцията "Помощ"/...

Името си ще пиша, но от таговете не съм се интересувала досега.
Ще видя какво представляват. :)

В любовта добрите намерения не винаги са достатъчни - особено ако срещат стена...Но пък блага дума железни врати отваря,казва народът - може би може и стени да събаря - трябва да се опитва, особено ако си заслужава:)))
Хубави стихове!
Поздрави, Ели - далечни, но толкова по-топли. И между нас лежи "Земята цяла", но аз те чувствам толкова близко...и няма никакви стени, усещам го! Поздрави, приятелко!

Различията в характерите и във възприемането на нещата са наистина Китайска стена между двама...

Обичам да пресъздавам различни ситуации в любовните взаимоотношение, като често съпреживявам и чужди драми...
Доста противоречиви чувства и настроения ще откриеш в различните стихове и дано ти бъде поне приятно да ме четеш.
Ценя твоите думи. Благодаря за топлината, която ми даваш през хоризонтите.

С приятелски поздрав, Елица :)