Октомври ми е месец
за любов -
най- тъжната,
без време осланена.
Не цъфна,
не  успя да върже плод.
Премина през сезоните
зелена.

Октомври ми е месец
за тъга.
Замлъкват листопади и щурчета.
И тръгва си ранена любовта -
с едно крило
след птиците отлита.

Като сте рекли всички - есента е хубава, есента е красива, богата, любима - ах и ох! Е, не - есента е тъжна, печална, студена, мрачна, предвещаваща зима и край на всичко добро и красиво. Добре, че природата си знае работата и предвидливо посява в нея кълновете на новия живот, който ще се възроди наново през пролетта. Много мило стихотворение - свеж полъх на обич и тъга! Поздрави!

Хубаво стихо с есенна тъга...

Не само тъжна е Есента... Но, стихът ти ми хареса!
Поздравления!
Б.