С теб няма да имам
разходки край морския бряг,
ни палави нощи,
ни тиха вечеря на свещи;
ни танци красиви –
във някой богат ресторант...

Но белези имам
от твоите думи горещи.

Защо да се лъжем,
че тази любов е съдбовна?
Тя само ни срещна –
под облак от кухи мечти.

През луди копнежи
и тонове, тонове болка,
попива във мене.

И светло изгрява –
във стих...

Поздравления за стиха!
Б.

Поздравления и от мен!
Чудесно!

Редактирах...
Благодаря! :)

Вдъхновение и нов стих за утре! :)))

...Аз имам единствено
твоите думи.
И песни... то не е малко ,миличка , никак не е малко .

Комплименти, комплименти!

ражда красиви стихове, заслужава си!
Валя

И е магия...
Но не ти пожелавам такава любов.
А истинска. :)

Чакай да ти се насладя на аплодисментите, че да не изчезнат и те... :)))

Понякога съжалявам, че ми се случи...
ОХ!

В думите ти има повече топлина и обич отколкото в някои изтъркани любовни обяснения. Всяко влюбване или харесване не може да е съдбовна любов, но може да е красота в мислите и постъпките ни спрямо самите нас и спрямо човека, който е предизвикал доброто чувство.
Много е хубаво стихотворението! Смятам го, честно да ти кажа, и за много полезно. Странно ми е, когато срещам хора, които за всяко свое увлечение развиват теории за велики съдбовности... Срещала съм и в чудо съм се виждала от думите, с които са ме заливали! И всеки път смотолявам едно "да", добре", "аха" и се спасявам.:)))

Именно в това се проявява любовта, Бискочо.
И това е мисията на всяка обич – да ражда красота...

Много време ми отдели днес.
Благодаря ти и весела неделя! :)

Аз дишам с твойте стихове и песни.
И зная, че те има.
Усещам твойте чувства, мисли,
дори когато си незрима.

Извайвах те във сънища и мечти.
Изпращах ти целувки по вълните.
Посрещам изгрева със твоите очи.
Послушай вятъра. И виж морето,
как нежно за нашата Любов шепти.

Чудесен стих за една красива Любов!
Изгреви ясни и топли,
пълни със обич, копнеж!
Поздравления, Елица! :)))))))))

Може би ти си бил за мен, но...
късно ме намери! :)))

Хареса ми!
Много тъга, но и болка и човешка топлота!
Поздрави, мила!

Падам
от клончето.
Ще полетя ли
след следващото?
...

Поздрав! Много ми хареса!=)

А това, че усещаш тъгата ми, е топло докосване за мен.
Благодаря и сърдечен поздрав! :)

а полети...
Аз обичам да гледам към небето...

Коментарът ти е като поетичен възклик.
Благодаря!

Имаше коментар след Смайл, а сега го няма.
Нищо, аз съм отговорила вече. Но само да знаеш...
:))))

Хареса ми!
Поздрави!

Да , прилича на въздушните кули , които коментирахме на друго място, но щом като носи щастие -заслужава си !
Съдбовната любов е нещо съвсем различно , струва ми се .....тя е катализатор , които те свързва с вечната Река - Любов и те кара да бъдеш в едно цяло с cъс вселената и
Бога . Тя е над болката и страданието - тя е над всичко !
Тя няма физически граници и ако тя е светлото в твойта любов , Трънчо , значи си заслужава !

е за мен признание и вдъхновение.
Където и да съм, ще те помня...
Поздрав! :

но любовта не пита.
И много често отива там, където най не трябва.
Това е една от жестоките й страни.
А другата е, че щом се реализира, изчезва – като сбъдната мечта...

Добър събеседник си, Караяни! :)

Поздравления за красивия стих. Мечтата и реалността понякога се преплитат, не го забравяй, Ели. Ив

А закъснелите и подранилите нека помнят, че е важно да се улови точният миг... :)
Отбивай се по-често, Поете. :)