Като дърво, запалено от гръм,
и светя, и тревожа, и пленявам.
Дори оттук, от края на света,
прониквам във съня ти.

Дори оттук
не те деля със друга –
че никоя не може като мен
от всяка твоя долетяла дума
да сътворява слънце и небе.

Като дърво, обжарено до корен,
във мъжките ти нощи ще искря.
Разлюбвай ме.
Залюбвай ме отново.
Додето догоря.

Дори оттук
не те деля със друга –
че никоя не може като мен
от всяка твоя долетяла дума
да сътворява слънце и небе.

Магичните ти думи прелитат на хиляди километри над океана и континенти,
за да достигнат едно сърце.

Ще ги чуе ли то?

Огнената душа гори непрекъснато Ели, и никога не става пепел.
Прегръдки за това горещо стихотворение!:-)

След твоите думи и никой друг да не го прочете, пак ще знам, че стихът ми има право на живот.
Топъл и сбъднат да е денят ти днес! :)

И най-буйният пожар догаря един ден...
Но важен е мигът на горене.
Хубав ден! :)

И Трън возкресе из мертвих !.....ти да не беше на Божи Гроб на поклонение ?.....:))))) Изпълнена с нов живот и оптимизъм ! Гръм и мълнии : това са любимите ми цветове ! :))))

Имахме технически проблеми с компютъра.
И аз обичам мълниите, но тук ми липсват и затова си ги измислям...
Успешна седмица! :)

е ли е възможно? По-скоро-вечен огън, така звучиш!!!

Могат да се изпишат такива слова, само тогава, когато наистина една жена е усетила силата на любовта!
Поздрави! Много е хубаво!

с всяка нова любов изгаряме докрай. И пак възкръсваме...
Радвам се, че си тук.
Усмивки! :)))

Мисля, че всеки е изпитал любовта.
Но я описват тези, които имат по-голямо въображение. А там – във фантазията ни, всичко е много по-красиво...
Топла и уханна вечер! :)

Мълниите...
Не обичам мълниите, tryn...
Защото те изгарят и изчезват!
Водата...
Водата с погледа и' нежносин
красотата на Света извезва!
Б.

И всички стихии. Само да не причиняват страдания...
Благодаря, Бо! :)))))

Очите ти са бистри езера,
с лъчи окъпани във синева,
изгряват като две слънца,
топлят сърце ми и те зова.

Ти идваш в сънищата ми
като русалка, нежна, дивна.
Със всяка фибра те усещам,
като жена от приказка вълшебна.

Хубав стих, преливащ от обич,
огън, светлина и страст,
нежност, красота!
Поздрави, Ели! :)))))))))

Със всяка своя фибра долавяш красотата...
Толкова ме задължават думите ти и тези стихове–бисерчета!
Благодаря ти и сърдечен поздрав! :)))

заемаща царското място в поезията ти. Опияняваш ни с този ненатрапчив драматизъм, бликащ в редовете ти. Бъди, Ели!

Особено ме зарадва това, Ив.
Винаги знаеш какво да кажеш.
Оценявам и благодаря! :)