Във  сън и в спомен
все назад се връщам...

Вървя по таз земя–
като обречена.
Небето уж е същото,
пръстта и тя е същата,
а всичко ми е чуждо.
И далечно.

Цветя и храсти,
паркове и птици...
А хората –
неземно дружелюбни.
И всичко уж е хубаво,
и всичко уж е истинско,
а чуждо ми е.
Чуждо –
до полуда.

Развълнува ме с този стих...Ели,
По-добре лягай да спиш, утрото е по-мъдро от вечерта !
А аз да се мятам на автомобила, че ше закъснея за работа....:)
Прегръдки!

Драго ми е, че първа прочете и коментира.
Наистина се надявах и го исках...
Тук сега е 22,35ч.
Ще си легна по-късно.
А на теб – лека работа и успешен ден!
Поздрави! :)

Nostalgia e imeto i Tran4e ! Ako znae6 kolko salzi sam prolial samo prez parvite 2 godini...no to e kato pre4istvane . Niama po-varhoven stres za 4oveka ot emigratsiata /detsata sa uspokoiava6to izkliu4enie , no ne vinagi/ ! Tia oba4e e v sastoianie da izvadi nai-dobroto v teb , za da zasiae kato diamant. 4esto ne se polu4ava i zatova tia ne e za vseki .A az sam ia izplakal do dano , dokato ni6to ne ostana v izvora , no togava stana malko 4udo , siaka6 drugo sa6testvo se rodi v men i poe iuzdite . Ot togava , strahat iz4ezna kato himera i poglednah s drugi o4i na sveta . A toi otnovo be krasiv i mi se usmihva6e 4rez vsiako jivo Bojie tvorenie . Siaka6 biah v tsentara na Vselenata i za parvi pat izpitah onazi bezumna i bezgrani4na Liubov , koiato moje bi ia izpitva6 samo vedaj v jivota i koiato moje da te izpepeli . Niama ni6to drugo v tozi jivot , koito dori da zagatne za ne6to po- iarko i Bojestveno . Nikoga ve4e ne mojah da go izjiveia po sa6tia na4in , no tova ne e nai-vajnoto . To dori ne e vazmojno da jivee v zemnoto tialo za dalgo. Koeto e po-vajno - "proglejda6" i ne moje6 nikoga da se varne6 nazad , nikoga ! Mai dalgo stana , pro6tavai ! Pi6a go , za6toto znam kakvo 4uvstva6 i sam minal stapka po stapka po sa6tia pat ! Usmivki !:))))

и много има да преживяваш още.
Трогнаха ме твоите искрени като изповед думи.
Дано да ти е светло и спокойно занапред.
Поздрави и усмивки! :)))

Чуждото си е чуждо и няма как да стигне до нас като свое:)
Поздрави, Ели!

Znam , to napisano ve4e ! :)))) Nali znae6 , svetloto i tamnoto varviat raka za raka !

Просълзихте ме и двамата, иска ми се да ви прегърна с най-топлата прегръдка!Предполагам какво преживявате.
Вижте това!Разтърси ме, когато го прочетох, а на зимният бал се разплаках, когато Ваня го прочете.Ели, ти предполагам знаеш за какво става въпрос.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=133936

за този стих

но той е истински и изстрадан ...

Поздрав !

Отрезвяващо ми подейства.
Благодаря и хубав ден за теб! :)

И много усмивки! :))))

Избърши сълзичките си и да сме благодарни, че сме живи и здрави...
А стихът на Астери е изплакана болка. Знам го и пак го прочетох с горчива наслада.
Весел уикенд ти желая! :)

Благодаря за съпричастието!
Презокеански поздрави! :)))

такива сутрини, точно такива като усещане..чужди.Хубавото е, че отминават...Пожелавам усмихнати дни и нощи

и аз така ...
Прегръщам те силно!

Слънцето за всички е едно.

Българи, вечните скити.

Трънче, не си ти само!

Както отминава всичко друго...
Весело да ти е в неделния ден! :)

Усещам топлината ти.
Твоето виртуално докосване е осезателно.
Благодаря и приятна вечер!

Усетих думите ти като милувка.
Слънчева и топла неделя за теб! :)

Вълнуващ ,изстрадан стих и много хубав .
Поздрави и прегръдки ,Ели !

Много хубаво стихче...
Поздрав...

че ти си лирическата и ти пращам късче родно от тук, Ели:)

първите 7 години са ад, после свикваш и с ада :).

Прегръщам те.

чуждата земя

не стана моя чуждата земя,
макар че никна в нея,
пускам корени.
Край мен порасват нейните деца,
надминали ме с два-три боя.
Горчи ми... И водата ми горчи.
Изпросена е всяка псевдонежност.
Поливам се със собствени сълзи
и храня се със гордост безнадеждна.
Не стана моя чуждата земя,
макар че плодовете ми я радват.
И аз не искам тука да умра,
не искам тук листата ми да капят.
Не искам птиците да изкълват
очите на портрета ми под кръста.
И мъртва ще намеря път
назад, назад... към бащината къща.

Навън е топло,
с паркове и птици,
цветя и храсти
и хора с усмихнати лица.
А всичко ти е чуждо,
душата търси своята среда.

И сякаш друг е въздуха в Родината.
И по различно пеят птиците.
Ухае там на мащерка и див пелин,
а лете слушаш песен на щурчета.

Пропита e кръвта ти с наш`те нрави, обичаи,
отекват в тебе стъпките в бащиния дом.
Как липсват близките ти хора,
с прегръдка топла и добри очи.
Да видиш живи, здрави, майка, татко…,
сърцето как очаква с трепет и тъжи.

............
Чудесен, силен и вълнуващ стих,
пропит с много чувства,
с обич и носталгия по Родината!
Поздрави, Ели! :)))))))))
Изпращам ти виртуално топла прегръдка, усмивки
и букетче с наши кокичета!
Сашо

Имам и други стихове за България, в които чувствата са по-мотивирани.
Но това дойде така спонтанно и се доверих на интуицията си.
Тук тънкостта е в това, че дори животът да е по-добър, реалността не може да ти омилее; така както старата родна къща си остава по-мила от новия апартамент...

Доволна съм, че се проявява разбиране и стихът се приема добре.
Благодаря и поздрави! :)

Ти и всички вие тук сте също част от него...
Хубаво е, че ви имам.
Живи и здрави бъдете! :)

В един мой стих отпреди три години казвам;

Тук чужди са водата и пръстта.
И въздухът дори не ми достига.
На чужд език говори любовта
и моето сърце не я разбира.

Все този мотив – че не може да се обикне чуждата земя, да извика сълзи на умиление в очите – така, както родната природа, родната песен, родната къща...

Благодаря за подчертаното внимание!
Светъл поздрав! :)

от родната природа, Сашо!
Винаги активно съпреживяваш чувствата ми и си неуморим импровизатор.
Вече две години!
Нямам думи за благодарност.

Усмихнати нощи и дни ти пожелавам! :)))

:( Болката ти ме достигна...Не съм я преживяла. Няма и да я преживея. Носталгията ми е позната само като чувство към родителите и част от десата ми, защото другите са при мен.
Поздрав,трънче! И горе главата!:)