Обикнах те през всичките  пространства.
Но не с онази, сбъдната любов,
която всеки ден превръща в празник,
преражда те и се усещаш нов;

  която всяка жажда утолява,
крила ти дава, за да полетиш;
като вълшебна прказка наяве,
рисува свят от обич и мечти...  
 
Аз  друга обич в тебе ще разпаля:
да свети отдалече като фар;
и недокосната, и непогалена,
между сърцата ни да пръска жар.

И чудо е така да се обича –
без всички малки тайни в любовта.
(По-мъдрите "безумство" я наричат,
но аз отричам тука мъдростта.)

  С такава обич в тебе ще остана –
 и няма никога да бъдеш сам.
Аз вярвам в любовта от разстояние,
тъй както вярвам в тези небеса.
 

А вярваш ли ми Ели, че и аз вярвам в тази, същата...в която вярва лирическата?!:-)))
Прекрасно стихотворение!

ден минавам през блога ти,за да се заредя с доза красота

Az sam mnogo vpe4atlen ot tova tvoe razbirane na liubovta ! Agape e edinstvenata , koiato e v sastoianie da se izdigne do nivo na samojertva , da preminava granitsi i sazdava svetove !Radvam se za teb , Eli , a 6to se otnasia do stihoto -leko i vazvi6eno kato samata Agape !!!:)))))

Само виртуалната любов може да бъде съвършена...
Влюбени да са дните ти! :)))

...но и красотата е толкова относителна, колкото и истината...
Поздрав от Калифорния! :)

Обичай и бъди обичан – красво и възвишено! :)

Прекрасен стих, Елице!
Б.

Прекрасно е, че прочете.
Усмихната вечер ти пожелавам. :)))

Преминала през разстоянията, недоскосната от сцилите и харибдите на завистта и омразата. Любов непостижима за смъртен. Любов, която храни душата, а тялото...нека тлее и угасва. какво пък аз ти вярвам и те чакам. И ти озаряваш всеки ден къщата на поезията ми с тези вълнуващи послания. И камъка ще разстопиш в пазвата ми, Ели. ив

Чудесно!!!
Ама къде ви намират тия мъже, бе?! Аз да съм на тяхно място на ръце ще ви нося!!!
Поздрав!

Аз чувам твоя вик и зов,
дори без шепот и без думи.
Усещам твойте чувства, мисли
през планини, морета, океани.

Очите ти са нежни и добри,
окъпани в роса и синевата.
В тях виждам моите мечти,
едно Небе обагрено в зората.

Аз дишам със твоите думи.
С твоята обич горя.
Дори когато си незрима,
усещам те през цялата Земя.

Аз вярвам в Любовта.
Благодаря ти, че те има!
---------------------------------------
Чудесен стих за силата на Любовта!
За нейната безграничност,
чудеса и красота!
Поздравления, Ели! :)))))))))
Сашо

Виртуалната любов е духовна връзка. Съвършено и извисено докосване, неподвластно, гордо и трайно...

А на камъка в пазвата ти не вярвам. Защото твоите стихове са вулканични послания за любов и споделеност.
До нови срещи – с нови стихове! :)))

носенето на ръце не допада на всяка жена.
Някои обичат трудно достъпните мъже.
И ако ги няма, си ги измислят...

Милион усивки! :)))))

И дано я срещнеш - жива, реална, огнена и вярна, очакваща само теб...
Любов и споделеност в дните ти! :)))
Елица

Има такава...

радвам се, че я познаваш.
И влюбени да са дните ти! :)

Поздрав за това...

Много се възхитих на определението на виртуална любов в коментар 12 :"Духовна връзка. Съвършено и извисено докосване, неподвластно, гордо и трайно.
"Такава категоричност и духовен максимализъм респектират.
Стихотворение за преписване и запомняне - още и поради смелостта на авторката да бъде себе си.Виртуалната любов - нелекият избор.
С поздрав, Ели!

Изпращам ти поздрави по една вълнА в Тихия океан... :))))

Видях, че и ти пишеш за виртуалната любов. Затова така добре ме разбираш.
Твоите думи ме окуражават да продължавам публикациите си на тази тема.
Благодаря ти за това.
И те очаквам отново...
Поздрави!

Бъди!

И тя е на същата позиция –"В далечното е ориолът"...
Романтизъм, който едва ли ще издържи дълго на житейската проверка...

Важното е да осъзнаем, че тя има духовно измерение.
И Любов е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.

Духовното сливане - това е Любовта.
Толкова съм доволна от подкрепата, която получи този стих, че не искам да публикувам друго...

Поздрави от Калифорния! :))

ПОЗДРАВИ!!!