Дълбока ли е пропастта? Кажи ми.
Ще стигне ли до теб това въже?
Или да спусна по-добре косите си –
да те измъкна лек като перце.

Къде бе тръгнал, помниш ли поне –
със поглед замечтан, назад зареян?
И не във мен, а някъде край мен –
във  блянове унесен.

Но замълчи сега. И само дишай.
Аз имам сили и за този миг.
И знаеш, че косите ми са свилени.
Ще издържат. А после
пак върви...

Дишам ...
Тихо.

Невероятна си:)Прекрасен стих! Поздрави!

Научи го тоя пич да плете от косите ти въжени мостове над бездните!
Чу

Страхотно!
Хубаво е!

дишай дълбоко и вярвай... :))))

прекрасно е, че си тук... :))))

ще го науча, ако не хукне нанякъде пак...
ОХ!

ти си по-хубава... :)))

Обич е! Всяка дума е обич!

Чувстваш ме, разбираш ме...
Благодаря ти!

Спокойна вечер! :)))

са моите родители и аз много се радвам, когато долавям ехото от келтските митове тук-там, Елица...;):);)
Без майтап, много си добра!

приемам комплимента.
Радвам се и благодаря!
Привет!
:))))))

Хубав стих !

оценявам мнението ти. И благодаря.
Радвам се, че си тук.
До нови срещи! :)))

Хубаво стихче...
Лека вечер...
Ани...

Радвам се, че те познавам.
Идвай пак. И аз ще те посещавам. :))

Здравей, свиленокоса...
Навярно и босонога -
подгонена от откоса
на любовна тревога?!

Сърцето ти е Вселена,
а пулсът напевен стих.
Довея вятър до мене
благословът ти тих...

Поздрави и лек сън!

Как искам да съм такава, каквато ме описваш в посветеното ми стихче!
Но не съм.
Тези любовни тревоги сама си ги създавам.
Защото летя в измислен свят...

Благодаря, че спря до мен и ми каза мили думи.

Хубаво да тие в неделния ден! :)

Ели, благодаря ти за невероятната сила на твоите внушения. Тази твоя жертвеност пред олтара на любовта винаги ме е покорявала...

Заглавието на коментара ти прекрасно подхожда за мото на стиха ми!
Но се въздържам вече да натрапвам името ти...

А тази жертвеност, за която говориш, никога не ми е носила добро в любовта.
Но така обичам аз...
Благодаря за разбирането и за проникновения прочит!
Поздрави! :)))

ще ме убиеш някой ден...