Сто  извора отминах,
не отпих.
И сто чешми зад себе си оставих.
Все тебе чаках -
да се появиш,
пустинната ми жажда да удавиш.

Прониза ме със поглед -
като нож.
До кост.
До кръв.
И до сълзи в очите...

Бе първа и последна тази нощ.
След нея -
сто угаснали огнища.

Добро!

нещо уникално
дъ бест, пърфект

Наистина Поезия!

благодаря за прочита и добрите думи!
Щастлива Коледа! ;)