Удар след удар!
Давай, Животе!
Ти си по-силен.
Но аз съм инат.
Трупай.
Ще нося,
каквото ми сложиш,
(дори и на другия свят).

Колко е лесно за тебе
да мачкаш!.
Всички права  са
на твоя страна.
Дребна съм.
Но съм и жилава.
Мравчица!
Зная, че ще издържа...

Но днес прекали.
Днес опита да стъпчиш
достойнството мое.
И моята чест.
Дуел обявявам.
Ще стреляш ти първи.
И първи ще паднеш.
Сразен!.

хубав стих!
изчисти глупостта на Станка Пенчева горе и си фърст.

Браво, Елице!
Так держать!!!
Б.

Благодаря, Аниним1 Може да не е глупост мисълта на Ст. Пенчева, но не е необходима за стиха ми.
Защото моето поведение в случая се ръководи не от тази мисъл, а от собствените ми качества.
Приятна вечер! :)

Драо ми е, че прочете.
До нови срещи! :)

благодаря че те открих