Постинг
15.10.2010 20:56 -
Мишена
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 1555 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2017 02:35
Прочетен: 1555 Коментари: 5 Гласове:
8
Последна промяна: 02.01.2017 02:35
Деца играят -
с прашки.
Прицелват се.
Улучват.
И птици падат, падат...
(сред полета пречупен).
А камъчета -
много.
И птиците
не свършват.
Поглеждам се
виновно.
В мишена
се превръщам.
с прашки.
Прицелват се.
Улучват.
И птици падат, падат...
(сред полета пречупен).
А камъчета -
много.
И птиците
не свършват.
Поглеждам се
виновно.
В мишена
се превръщам.
Тъжно е Ели!
Идва ми да те гушна!:-)
цитирайИдва ми да те гушна!:-)
един наистина голям въпрос,Елице...
Трудно е след такива думи, мисли!
Поздрави!
Б.
цитирайТрудно е след такива думи, мисли!
Поздрави!
Б.
Много страдам за животинския свят. Болка ми е.
Не че е възможно да не убиваме. Човекът винаги ще го прави. Даденост му е.
Но поне да не му носи наслада едно убийство. Да не е збавление ловът.
Чела съм, че аборигените убиват безболезнено и се извиняват на жертвата - че за прехраната си са принудени.
За мен те са истинските Човеци на Земята.
Благосаря ви за съпреживяването.
Хубав следобед ви пожелавам. :)
цитирайНе че е възможно да не убиваме. Човекът винаги ще го прави. Даденост му е.
Но поне да не му носи наслада едно убийство. Да не е збавление ловът.
Чела съм, че аборигените убиват безболезнено и се извиняват на жертвата - че за прехраната си са принудени.
За мен те са истинските Човеци на Земята.
Благосаря ви за съпреживяването.
Хубав следобед ви пожелавам. :)
въпреки болката!
Може би във всеки човек стои изборът кое да бъде - ръката, обтягаща прашката или птицата. И от това кое избираме произтичат толкова много изводи, а може би дори ковем и бъдещето, съвсем буквално, тъй като всичко и всички сме взаимосвързани, а равновесието е толкова крехко и толкова често нарушавано...
Поздрави за стихотворението, запомнящо е! :))
цитирайМоже би във всеки човек стои изборът кое да бъде - ръката, обтягаща прашката или птицата. И от това кое избираме произтичат толкова много изводи, а може би дори ковем и бъдещето, съвсем буквално, тъй като всичко и всички сме взаимосвързани, а равновесието е толкова крехко и толкова често нарушавано...
Поздрави за стихотворението, запомнящо е! :))
Въпрос на избор е:
–мога да отмина децата, които убиват..,
– мога дори да им подаря прашки...,
– мога само да ги смъмря и да забравя...
Аз се превръщам в мишена с осъзнатата вина, че съм допуснала всичко това.
Благодаря за споделените мисли.
Поздрави! :)
цитирай–мога да отмина децата, които убиват..,
– мога дори да им подаря прашки...,
– мога само да ги смъмря и да забравя...
Аз се превръщам в мишена с осъзнатата вина, че съм допуснала всичко това.
Благодаря за споделените мисли.
Поздрави! :)