Не тръгвай още,
мое жарко лято.
Поспри за миг и виж какво е в мен:
за нещо неприбрано, непосято,
не ми достигна
някакъв си ден.

Душата ми е
скитница бездомна.
Все търси.
Не намира.
И боли.
А Есен се задава
И напомня,
че скоро и тъга ще завали.

Ще ме завихрят лудо
ветровете.
И никой няма да ме приюти.
Ще клюмна като осланено цвете...
А толкова далече
ще си ти.

на такива мисли! Животът е тук и сега!
Харесах ти пеенето! Поздрав!

И ти пишеш хубаво.
Прочетох нещо от теб и пак ще те чета.
Поздрави! :)

Пишеш хубаво, нежно, леко... Браво! Продължавай така! Усмивки:))))))))

Твоите думи ме окуражават, защото знам, че не съм в такт с времето -
по отношение на поезията. Но така мога.
Сърдечна благодарост, Кати.
И хубави почивни дни! :)