Студ полази по моите вени,
и ме вдигна от сън.
Как усети кръвта ми смутена,
че си тръгнал на път?!

Надалече, в неясна посока
и под друго небе,
една стара любов тъмноока
днес от мен те краде.

Аз съм северен полюс,
тя – южен.
Ти си земната ос.
На коя ли  си повече нужен ?–
(деликатен въпрос).

Всъщност, всеки въпрос е излишен.
Много късно разбрах,
че съм спомен.
А може би – нищо –
в тази тъжна игра.