Красотата носи и тъга,
щом си кажеш, че за миг я има --
крехка като утринна роса

 Тази тиха снежна белота
ляга уморено във душата ми.
Сребърни отблясъци в нощта

Не те проклех. Сърцето ми само
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,

Душата ми на пръсти се повдига -
едва докосва твоята душа.
За повече един живот не стига,

 Приличам на безжизнено море.
Не идва вятър - да ме разтревожи.
Немеят опустели брегове,

Ти казваш, че и този ден е сив -
не носи нищо в пазвата си скучна.
Но виж, до теб едно бездомно куче -

 
През гъсти мигли зимата пресява
снежинките. И сипе тишина.